юру̀к, мн. -ци, м. (тур.). Остар. Турски пастир, номад из Родопите и Стара планина. Името юрук, според Иречек, произлиза от турския глагол юрумек — ходя. П. Делирадев. Тия юруци бяха здрави юнаци, изпечени момчета. Вазов.