Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
юрвам
юрвам се
юрване
юрган
юрганджия
юрдек
юрдечи
юрдечка
юридически
юрисдикция
юрисконсулт
юриспруденция
юрист
юристка
юрна
юрна се
юрнек
юродив
юрук
юруш
юрушки

юру̀ш м. (тур.). Диал. 1. Нападение, атака, пристъп. Войниците се спуснаха подир Скобелева, който с юруш си отвори проход по моста. Вазов. 2. Като междум. Юруш! — напред! нападай!


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.