Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
юта
ютен
ютия

ютѝя ж. (тур.). Железен уред, който, нагорещен, служи за гладене на дрехи, кърпи и др. Сестрите му по два пъти на ден му гладеха панталоните. Ютията все в ръцете им. Йовков. Електрическа ютия.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.