Речник

я̀вен, я̀вна, я̀вно, мн. я̀вни, прил. 1. Който не е скрит, който става или се извършва без прикриване пред други хора; открит. Противоп. таен. Той искаше да отмъсти, но прикрито, защото явната борба с Бойчо го плашеше. Вазов. Гласоподаването е явно и бюлетините се пущат със снопове. Ал. Константинов. Явна вражда. Търг с явно наддаване. 2. Който действа открито. Явен враг. 3. Който не се нуждае от доказване; очевиден, безспорен. По снега виждах вече кървави стъпки от цървули — явните дири на злодейците. Вазов. Скандалът беше твърде явен, за да се прикрива повече. Г. Райчев. Явна грешка. Явна опасност. Явна лъжа.