Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
яваш
явен
явка
явление
явно
явор
яворов
явствен
явствено
явя
явя се
явявам
явявам се
явяване

я̀вка ж. (рус.). 1. Конспиративна среща. Хванаха я съвсем случайно, когато се връщаше от явка със своя брат. Ив. Хаджимарчев. Привечер Гануш и Велко слязоха към Бисерница на явка. Дим. Ангелов. Отивам на явка. 2. Място, помещение, където стават конспиративни срещи. Следващата вечер се явиха на определеното за среща с другаря Яким място, но той не дойде. На втората явка пак не дойде. Сл. Трънски. Зная явката.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.