я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
| яд
ядвам
яден
ядене
ядец
ядивен
ядиво
ядка
ядна
ядно
ядовен
ядовит
ядовито
ядовитост
ядосам
ядосам се
ядосан
ядосано
ядосвам
ядосвам се
ядосване
ядрен
ядро
|
ядовѝт1, -а, -о, прил. Който е изпълнен с яд, който изразява яд; ядосан. Но вождът го пропъди на часа / с глас ядовит: „Махни се, бяс проклети“. Величков (превод). Той ставаше, кръстосваше мълком стаята, мяташе ядовити погледи към момичето и сядаше пак. Г. Райчев.
ядовѝт2, -а, -о, прил. Остар. В който има отрова, който е като отрова. Натопени в газ и запалени стиски слама задушвали с ядовития си дим устата и гърлата. Вазов. Тичай, мамо, тичай, мамо, / змия в пазвата ми; / змия пепеляна, мамо, / змия ядовита. Нар. пес.
|