Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
яз
язва
язвен
язвителен
язвително
язвителност
язвя
язда
яздач
яздачка
яздешком
яздитен
яздя
язе
язовец
язовина
язовир
язовирен
язък

яз, я̀зът, я̀за, мн. я̀зове, я̀за (сл. ч.), м. 1. Изкуствена преграда на река за отбиване на вода; бент. Старецът спря колелото, отвори яза, пусна водата — да си тече на воля — и смъкна воденичния камък. А. Каралийчев. 2. Дълбока вода пред такава преграда; вир. Чу се, че искала да се дави, че баща ѝ я стигнал до яза. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.