я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
| яз
язва
язвен
язвителен
язвително
язвителност
язвя
язда
яздач
яздачка
яздешком
яздитен
яздя
язе
язовец
язовина
язовир
язовирен
язък
|
язвя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Остар. Отправям остри думи, подигравки. Бащино ли съм пропил имане, / тебе ли покрих с дълбоки рани, / та мойта младост, мале, зелена / съхне и вехне люто язвена?! Ботев. Начена люто да язви народ и клир за смъртни грехове. Н. Райнов.
|