я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
| яз
язва
язвен
язвителен
язвително
язвителност
язвя
язда
яздач
яздачка
яздешком
яздитен
яздя
язе
язовец
язовина
язовир
язовирен
язък
|
я̀здя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Седя на кон, магаре, велосипед и под. и ги карам да се движат, като управлявам движението им; яхам. Пътникът яздеше бял кон. Отлично язди. Детето се научи да язди велосипед. || Движа се, пътувам възседнал на кон, магаре и др. Пред колата вървят двама-трима възрастни турци, а след колата яздят три млади турчета с пушки през рамо. Влайков. Дружинният командир продължава спокойно и невъзмутимо да язди напред. Йовков. 2. Прен. Разг. Потискам, експлоатирам, угнетявам. Ще оставите ли да ви язди и занапред тоя най-голям душманин на селото? Влайков.
|