Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
яз
язва
язвен
язвителен
язвително
язвителност
язвя
язда
яздач
яздачка
яздешком
яздитен
яздя
язе
язовец
язовина
язовир
язовирен
язък

я̀зовец, мн. -вци, м. Диво животно, подобно на куче, с надлъжни светли и тъмни шарки по главата; борсук. Meles meles. Не беше никакъв вълк, а язовец, едър почти колкото вълк, с дълга муцуна и с големи остри зъби. М. Марчевски. Яка душа, брей! Полежа, полежа някой и друг ден, ни жив, ни умрял, и пак се надигна като язовец из дупка. Чудомир.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.