я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
| ят
ятаган
ятак
ятачка
ято
ятов
|
ятагàн м. (тур.). Остар. Тежък и извит турски боен нож. Онзи, който дръзнеше да дели мегдан с него, намираше смъртта си от куршума или от ятагана му. Йовков. Хайдутите извадиха ятагани и връхлетяха с конете си върху преселниците. К. Петканов.
|