1. баба- Баба дяда забравила- Баба знае и друга уличка- Баба Неда не му гледа- Баба си знае бабешката- Баба си знае бабината- Баба стая каил и за гнили круши- Баба ти- Баба ти госпожица ли е- Бай, бабо, за бълхи- Бай <ми>, бабо, да ме не срещне мечка<та>- Беззъба баба орех опекла- Викам баба да води криволако- Доде баба привтаса и сватбата сколаса- Едно си баба знае, едно си бае- Еня баба за дяда Еня- Жива>е баба ти- И баба знае- Играем <си> на сляпа баба- Какво сънува баба не казва, друго казва- Като баба Марта- Като зъбите на баба ми- Кога баба пръднала, кога замирисало- Колко знае баба, толкова и бае- Лани баба пръднала, сега замирисало- Лани баба пръднала, сега <му> засмърдяло- Мъча се да изкарам от две баби мома- Мъча се да изкарам от две баби невеста- Намерила баба скубано, а че иска и щипано- Намерила баба хапано, ами иска и щипано- Нарекла се баба за бърдо- Нашла баба, та зашла- Не е прела баба- Не трае баба да духа хляба- Не учи баба как се дете баби- Не чуе баба за разтурци- Нямала си баба белица <купила си прасенце>- Нямала си баба белица, та си купила козица- Нямала си баба работа, та си купила прасенце- От две баби цяла невеста- От дядо и <от> баба- Пелешата баба- Пищи баба за тояга- Плен се плени, баба се реши- Прехлупил съм и на баба си носилото- Така баба знае, така бае и тъй знае баба, тъй бае- Така (тъй) и баба знае- Тепърва баба на (за) дърва- Това баба знае, това си бае- Толкова баба знае, толкова бае- Трянка-флянка, баба Станка- Умряла баба ти- Ще дойде баба за огънче- Ще играеме „сляпа баба кози пасе“- Що ще баба на хоро- Баба е майка ти!- Баба ти мома ли е?- Баба Люляна- Търпи, бабо, за хубост!- Трай, бабо, за хубост!- На баба Злата шурея й- На баба Каля шурея й2. бабаитлък- Продавам бабаитлък (бабаитлъци)3. бабаит- Бабаит Петко