СИМЍД м. 1. Вид хляб, който се прави от бяло брашно и специална мая (обикн. нахутена). Едно време сватбата се правеше една седмица, като започваше от петък. Прави се един голям хляб на парченца, нарича се симид, за да може после да се реже по-лесно. Г. Цанев и др., Т, 59. Ето рецептата: смесете 1 кг от специализираната захранка, 500 г царевично брашно, 500 г брашно за хляб симид. Земя, 2008, бр. 219, 19.
2. Диал. Малко хлебче, кифла от бяло брашно. Купиха си няколко симида – бели хлебчета, по онова време от всичко друго най-предпочитани за закуска сутрин, додето са още топли и дъхави. Т. Харманджиев, Р, 14. Отбихме се в една млекарница – да закусим. Млекарят ни поднесе чудесни бели симиди и разводнено кисело мляко. А. Каралийчев, С, 218. По шосето минаваха каруци, препускаха коне, бързаха хора, вървяха магарета, натоварени с кошове грозде, геврекчии с кръгли тави на главата, а в тавите симиди и гевреци. Д. Габе, МГ, 19. Селяните и селянките, ако успееха да продадат донесеното, с оскъдните пари, които получаваха, купуваха симид или геврече за децата си. Д. Спространов, ОП, 40. Никога не бива да се дават на децата шекер, сладки кравайчета, симиде, мекици, халва и други такива подсладени тестени храни. Лет., 1870, 99.
– От араб. през тур. simit, simid ‘кравайче, кифла; брашно от най-високо качество’. – Друга (диал.) форма: с е м ѝ д.