ОБЕЗГЛАВЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезглавявам и от обезглавявам се. В яростта си турските нашественици не се задоволили с облезглавяването на българската интелигенция — те се заели да заличат всеки спомен за съществуването на някогашната самостоятелна и независима българска държава. Ст. Михайлов, БС, 109.