АВТОКЕФА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Църк. Автокефалия. Той призна самостоятелността (автокефалността) на българския архиепископ-патриарх и не му отне ни една епархия от епархиите, които се намерваха под властта му. Р. Каролев, УБЧИ, 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)