АВТОРИТЀТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отгл. същ. от авторитетен. Хаджи Павел, с една внушителна авторитетност, почва да вади от тефтера си едно по едно всички свои вземания. Т. Влайков, Пр I, 105.


Източник: Речник на българския език (онлайн)