АВТОСТО̀П, мн. -ове, след числ. -а, м. 1. Механизъм за автоматично спиране работата на машина, движението на локомотив и др.; автоматична спирачка, автоматичен регулатор.
2. Само ед. Обикн. с предл. на. Безплатно пътуване с автомобилно превозно средство, спирано по пътя от лицето, което желае да пътува, чрез вдигане на ръка; стоп1. Дойдох си на автостоп. Δ Автостопът е за предпочитане. Δ Пътувах на автостоп.