АМБИЦИО̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има, който е изпълнен с амбиция; честолюбив, самолюбив. Всички чакаха напрегнато и с нетърпение втория удар. Те виждаха, че момчето е много амбициозно, но предполагаха, че първият куршум е ударил там случайно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 353. Той изглеждаше само амбициозен, премного амбициозен и уверен в качествата си, за да понася заповеди или да бъде дребен чиновник във фирмата, за какъвто го издаваше износеният костюм и търпеливото чакане. Д. Димов, Т, 51. А Христофор искаше да напредва, той беше амбициозен. Б. Болгар, Б, 91.
— Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.