АНОРМА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на анормален; ненормалност. На много места не съществува начало на каквато и да е библиотека. . А това е една анормалност във вървежа на читалището. Р, 1927, бр. 248-249, 3.
2. Нередно, нарушаващо установения ред действие, постъпка. На новия министър на правосъдието се налага длъжност да премахне абсолютно тия анормалности, допуснати от неговите предшественици. Пряп., 1903, бр. 8, 3.