БЕЗРО̀ПОТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безропотен. В един ъгъл чакат търпеливо да бъдат извикани от съда: .. една булка, .., дребничка, с простодушно, детско-симпатично лице, въз което лежи печата на безропотност. Ив. Вазов, БП, 75.


Източник: Речник на българския език (онлайн)