БЛИЗНЀЦ, мн. -ѝ, м. Остар. Близнак (в 1 знач.). Като ся научил, че дъщеря Нумиторова родила близнеци, заповядал да ги хвърлят в река Тибър. Г. Йошев, КВИ (превод), 90.


Източник: Речник на българския език (онлайн)