ВЪЗКРЪ̀СВАНЕ ср. Отгл. същ. от възкръсвам. Пропадващият селянин, който мечтае за възкръсване на миналото, а не се взира в бъдещето,.., е реакционер и може да поддържа само реакционните партии. Г. Георгиев, Избр. пр, 243.


Източник: Речник на българския език (онлайн)