ГОРЕПОСО̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който е посочен, споменат, показан по-преди; гореизложен, гореказан, гореозначен, гореописан, гореотбелязан, гореприведен, гореспоменат, горецитиран. Така говореше един дипломат,.., и който във време на Цариградската конференция като член на френското министерство бе дал наставление на френските представители в конференцията да настояват на двете горепосочени важни точки в предложенията на силите. Пряп., 1903, бр. 29, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)