ГРЪМОНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. За облак — който носи гръм, гръмотевици. Когато [Мишо] се пробуди, вятърът беше очистил небето от гръмоносните облаци. А. Каралийчев, ТР, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)