ДИСХАРМОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до дисхармония, който не е хармоничен. Въпреки упорството на абата, немците изхвърлиха рояла долу, на барикадата! Оттам се чу изпращяване и дисхармоничният звън на струните, който прозвуча като стенание. П. Славински, ПЩ, 317. Яворов не следва класическите схеми и канони на стихосложението, а естествено прибягва до размерената и римуваната реч на монолога и изповедта, в съвсем произволна, нова, дисхармонична музикална структура на стиха. Ив. Мешеков, ЕСС, 557.