ЕДНОТО̀НЕН1, -нна, -нно, мн. — нни, прил. 1. Който тежи един тон; еднотонов. Еднотонен товар. Еднотонна бомба.
2. Който има вместимост един тон. Еднотонен варел.
3. Който може да превозва един тон товар. Еднотонна кола.
ЕДНОТО̀НЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. 1. За звук, глас, песен и под. — който е еднообразен по тон; еднозвучен, монотонен. Старият започна пак с предишния равен, еднотонен глас: — Така, Илинке! Дошъл ред и на царя. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 354-355. Той особено за всичко имаше само един отговор: „Няма пари ...“ Няма, няма, няма... Тази песен се пееше откакто тя се помнеше като човек, винаги една и съща, еднотонна, дрезгава, писклива, песен на отчаянието и на бесилката. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 410. Режисьорката е тласнала изпълнителите към еднотонна и гръмогласна декламация, която много често засенчва вътрешния смисъл на техните роли. ВН, 1960, бр. 2638, 4.
2. Прен. Еднакъв, еднообразен; монотонен. Тревата е също малко и еднообразна. Ето защо северните склонове на Хималаите носят еднотонен и полупустинен характер. ВН, 1960, бр. 2796, 4.