ЕНДЕМЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Спeц. За растителен или животински вид — който е свойствен за дадено място, за определена местност; ендемически, eндeмитeн. На архипелага се срещат около 90 вида птици, като 70 процента от тях са ендемични, т. е. характерни само за тук. Н. Боев, Г, 56. У нас този ендемичен за Балканския полуостров вид се среща из сухи затревени, обрасли или не, с храсталаци места. Н. Виходцевски, НЕР, 27. // За болест, заболяване — който е характерен за определена географско-климатичта област, район. Областите с еднакво съдържание на някой химически елемент се наричат биогеохимични провинции. В някои от тези провинции са разпространени ендемични заболявания. ВН, 1961, бр. 3114, 4.
2. Разш. Свойствeн, характерен за дадена област, район; мeстeн. Ендемична флора. Ендeмични заболявания.