ЕРУДЍРАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от ерудиран; начетеност, ученост, образованост. Университетските лекции на проф. Ив. Шишманов ни дават най-голяма възможност да съдим за различни страни от неговата личност.. В тях се разкрива в най-висока степен учудващата ерудираност на една такава обширна материя. Г. Димов, НДИЩ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 29).