ЖАЛОСТЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от жалостив. Такъв стил крие, разбира се, и опасности. Лекотата на повествованието може да премине в лековатост, приключенските и емоционални ефекти – в празна занимателност и сантиментална жалостивост. Ст. Каролев, ВХМ, 229. Но щом изтрезнее, Пунтила става безмилостен. Ако от жалостивост е поканил няколко бедни момичета в имението си, за да се годява с тях, сега ги среща като чужди и ги гони. М. Николов, БЛП, 117.