ЖИВУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Живея; животея, живувам. Пусти пари трябат да се поможам и да се избавам, но где да ги найдам? Аз овде немам да живувам, домачадието ми гладуват и жадуват, камо ли и пари да дадам за избавлението ми! Н. Трайков, БМ, 117.
2. Живея добре, в сговор с някого; животя, животея. Пещера не е била ни най-малко покътната през времената на борбите и кланетата; тя е мирувала и е живувала добре с турците. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 115. Двама бракя верно живували, / за нищо се бракя не скарали: / ни за нива, ни па за ливада. Нар. пес., СбНУ ХLV, 346. Живували са два мили бракя – / с една вода лице мили, / с една кърпа бело лице трили. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 222. „Мило Яне, мило добро! / Наше мило живуване, / живуване, дружкуване! / Ного ние живуваме, / живуваме, дружкуваме.“ Нар. пес., СбНУ ХLV, 374.
3. Неодобр. Живуркам, вегетирам, животувам.