ЗАБА̀ВЕН1, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който забавлява, развлича; занимателен. Няколко дни по ред една забавна и весела работа беше да се уреждат и украсяват землянките. Й. Йовков, Разк. I, 7. Пътуването беше интересно, дори забавно, като се има предвид, че на връщане при нас се качи млада, хубава девойка с очарователни очи. Др. Асенов, СВ, 35. И какви веселби не стават по седенките! Най-чудните свирни, най-хубавите песни, най-забавните припевки тук ще намериш. Т. Влайков, НУ, 1855, кн. 7, 218.
2. Който е предназначен да забавлява, да развлича. Малката Катерина, която през цялото време тая вечер следеше, като забавна игра, движенията на ръцете на монаха, се обърна към баща си. Д. Талев, ЖС, 180. Маргаритка отдавна се моли да я заведа на някакви много интересни трик-филми. А и аз самият обичам да гледам тия весели и забавни филмчета. П. Незнакомов, МА, 83. Забавна музика. Забавна програма. Забавни номера. Забавна страница. Забавно четиво. // За научнопопулярни издания – който е занимателен и достъпен. Забавна математика. Забавна граматика.
3. Който умее да забавлява, развлича, развеселява с разговорите, които води, със своята духовитост; интересен, занимателен. Казваше се Теодоси, рибар. Един от тия хора, на които природата е дала голяма физическа сила, които добре разбират занаята си, работят много, но са забавни, оригинални и много смели. Й. Йовков, Разк. II, 41-42. Обикновено тя беше много мила, любезна и усмихната, приказлива, забавна и остроумна. Г. Караславов, Т, 17. Илиян беше високо момче с добре сложено тяло и правилни черти на гладкото кръгло лице, умееше да бъде забавен, беше внимателен с момичетата и те го харесваха. Г. Мишев, ЕП, 148. Забавен човек. Забавна личност. Забавен събеседник.
ЗАБА̀ВЕН2, -а, -о, мн. -и и (остар.) -вна, -вно, мн. -вни. Прич. мин. страд. от забавя1 като прил. 1. Който се извършва с намалена скорост, бавно, полека. Противоп. ускорен, забързан. Откакто писмото е изпратено, у Харитина е настанала голяма промяна. Движенията ѝ са забавени, говорът е тих и бавен, словата мъдри. А. Каменова, ХГ, 161. Пулсът им [на болните] е лабилен („ту забързан, ту забавен“). Пр, 1952, кн. 5, 48. Слабост и съвсем обезсилност на двама от техните другари прави това тежко пътешествие още по-тихо и по-забавно. Ил. Блъсков, ИС, 105. И ту с забавен ход / провираха се те, / ту скупом някъде, по завалени поляни / на месечината вестяваха се пак. П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 1, 10. Забавен вървеж. Забавени крачки. Забавен процес. Забавен темп. Забавен рефлекс. Забавена реакция. Забавена мисъл.
2. Който идва или става, извършва се по-късно, отколкото трябва, след определен или очакван момент, срок. На бързо попитване давай забавен отговор. Пч, 1871, кн. VI, 88. Забавено писмо. Забавена телеграма. Забавена задача. Забавен платеж.
3. Остар. Който извършва нещо по-късно, отколкото трябва, след определен или очакван момент, срок; закъснял. Той прелистваше тия пожълтели листове и преглеждаше имената на забавените длъжници. Ив. Вазов, Съч. VII, 14.