ЗАБАВЛÈНИЕ1, мн. -ия, ср. 1. Приятно и весело прекарване на времето; забава1, развлечение. Целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 104-105.
2. Само мн. Различни видове дейности, различни неща за приятно прекарване на времето, за развлечение. Така протича послебрачният дял от живота на първобитния селяк. Радости през този живот са забавленията през общите празници: служби, курбани, сватби, кръщенета. Ив. Хаджийски, БДНН I, 109. В Браила нямаше никакви забавления освен няколко кина и „Интернационален бар“. П. Спасов, ХлХ, 356. Излетниците се пръскаха по поляните. Тук те си устройваха забавления. Г. Белев, КВА, 209.
3. Рядко. Занимание. Трябваше да мобилизира всички свои физически и душевни сили, да не мисли за теснотията и за тъмнината и да открие някакво забавление. Какво? Да брои до хилядо. Г. Караславов, ОХ IV, 306.
ЗАБАВЛÈНИЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Забавяне, закъснение, забава2. Не прави вече да те чакат, защо всяко забавление е вредително. ВУХБ (превод), 57. Служителите Бертолдови намерили под възглавницата му една връзка от парчета и писма и без никое забавление занесли постелата му пред царя. ВУХБ (превод), 85-86.