ЗАБЕЛЕЖЍТЕЛНОСТ, -ттà, мн. -и, ж. 1. Обект от населено място, страна и под., който се отличава с някакви характерни качества и представлява интерес; бележитост. – Капитанът ще ми покаже всички забележителности, особено някои стари къщи, за които съм слушал, че са типични за този край. Ем. Станев, ИК I и II, 253. Новата София обладава още ред забележителности. Тя се гордее със своята Зоологическа градина. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 16. Тъй като „Сентър театър“ минава за една забележителност на Ню Йорк и аз се наредих с едни мои познати на дългата опашка, за да вземем билети. Г. Белев, КВА, 273. Понеже в селото и около него няма никакви природни и исторически забележителности, през него туристите преминават само когато отиват за Кладнишкия манастир или Жива вода. П. Делирадев, В, 331-332.
2. Характерна част, особеност, специфично качество на нещо, с което то се отличава, изпъква. Терасата беше най-голямата забележителност на хотела. Тя обхващаше цялата му покривна площ и се състоеше от закрита и открита част. Г. Белев, КВА, 130. При свършека на 1874 г. планетата Венера мина точно помежду слънцето и нас. Това преминаване направи голям шум в учения свят. Не е обаче редкостта му, която дава толкоз важност на тази случка, но астрономическата му забележителност. Ч, 1875, бр. 5, 238. Забележителността на водещия модел в колекцията са деколтето на роклята и скосяването на линията ѝ.
3. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Прочут, изтъкнат човек в някаква област (наука, изкуство и др.); знаменитост, бележитост. На последния международен симпозиум един от чуждите представители, забележителност в своята област, се изказа няколко пъти. Δ Този учен е голяма забележителност. Δ Нивото на преподавателите в университета е изключително високо, макар сред тях да няма забележителности като Нютон и Айнщайн.