ЗАБОГАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; забогатèя, -èеш, мин. св. забогатя̀х, прич. мин. св. деят. забогатя̀л, -а, -о, мн. забогатèли, св., непрех. Ставам богат; замогвам се. Противоп. обеднявам. Богатството му започна да расте бързо. Но колкото повече забогатяваше, толкова повече отпадаха силите му и характерът му ставаше по-мрачен и по-затворен. Д. Димов, Т, 136. Умните и разумни хора в просветения свят са издирили, че там дето обществото забогатее, дето поминъкът стане охолен, по-скоро се разпръсва просвещението и науката. Ступ., 1875, бр. 5, 34. Откакто почнаха да са издават разни книги по родствения наш език, и българската книжевност зе да забогатява. У, 1870, бр. 1, 1. Турчин, като забогатее, жена зима, а българин – къща прави. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 179.