ЗАБРАНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; забраня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Не позволявам да се върши, да се прави или да се използва нещо. – За наказание забранявам ти да излизаш цяла седмица от къщи! – каза все така сърдито баща ѝ и с нервен жест надяна големите си рогови очила. П. Вежинов, СО, 131. Със сегашната си жена не бе разведен официално. Предпочиташе да живее в недотам удобното си ателие, където бе забранил всякакъв достъп на жена си. М. Грубешлиева, ПП, 264. – Най-много ни разсърдиха, когато би барабанът, че забраняват да си прибереме житото от нивите, защото щели да броят кръстците и да събират десетък. А. Каралийчев, НЗ, 206. На Севастица Захария обясни, че поради честите кражби не само той, но и всички чифликчии наоколо са забранили да дохождат чужди хора нощно време. Й. Йовков, Ж 1945, 123. // В съчет. с отгл. същ. Обявявам за непозволена, неразрешена определена дейност, мероприятие и под. Забранявам производството, вноса, износа, възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на следните детски бански костюми за момичета до 7 г., представляващи сериозен риск и опасност за здравето на потребителите. ДВ, 2011, бр. 86, 4. Забранявам къпането в язовирите и другите водни площи на територията на община Карнобат. КГ, 2015, бр. 29, 7.
2. Обявявам партия, организация, движение, печатно издание, медия и под. без право на съществуване. забранявам се, забраня се страд. Тютюнът се забранява във всички стадии на заболяването, тъй като никотинът засилва свиването на кръвоносните съдове и още по-силно повишава кръвното налягане. ВН, 1958, бр. 1998, 4.
ЗАБРАНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; забрàня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. 1. Защитавам, отбранявам; забранвам2, забраням2. То [българското училище] съществува и благоденствува; ония обаче, които требаше да го защитават и забраняват, безпрестанно гледат да го повредят. ЦВ, 1859, бр. 422, 1. Н. В. Преосв. [Щросмайер] не е престанал да забранява столетните права на отечеството си срещу присвояванията на маджарите. Ч, 1875, бр. 11, 514.
2. Предпазвам, завардвам; забранвам2, забраням2. Шестдесет-седемдесет калугерици, стари и млади, сновеха цял ден по двора и по чардаците, и оглашаваха с весела глъчка широката ограда, която ги забраняваше от суетата на грешния мир. Ив. Вазов, Съч. XXII, 60. Забележете, че дебели перди никога не требова да са тургат на прозорците, защото забраняват светлината на червеите [копринените буби], а това самото им докарува болести. З. Княжески, ПРШ (превод), 54. забранявам се, забраня се страд.