ЗАВОЕВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е насочен към завоюване, който има за цел да завоюва; завоевателски. Но за големите завоевателни планове на Крума, Симеона, Асеня II не беше вече време. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 113. Нашата армия няма и не може да има завоевателни цели. Тя никога не ще пороби други народи. П. Славински, ПЗ, 61. Завоевателна война. Завоевателна политика. Завоевателни намерения. Завоевателни стремежи.