ЗАГА̀ДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който съдържа в себе си някаква загадка; тайнствен, неясен, странен. Напоследък често се публикуват научни, полунаучни и всякакви други съобщения за живота на делфините, за опитите на човека да проникне в света на тия загадъчни същества. Л. Дилов, МСП, 71. Човекът със сивото лице и сивите очи е настанен по много загадъчен начин в психоневрологичния диспансер. Ако обясним загадката около неговото настаняване и изчезване, то струва ми се, лесно ще можем да подредим и останалите факти. Й. Радичков, БФ, 63-64. // Като сказ. опред. Който има тайнствен вид, който е странен. Съседът влязъл усмихнат, загадъчен, оставил на един стол завитото и почнал да се разхожда из стаята. Ст. Грудев, ББ, 10. Но аз си мислех: трябва ли поезията въобще да бъде тълкувана? Защо трябва да е толкова загадъчна и да се нуждае от обяснения? М. Кремен, РЯ, 72. ● Обр. Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – / като теменужен остров в лунносребърни води. Хр. Смирненски, Съч. I, 38.
2. Който изразява нещо тайнствено, неясно. Той беше млад момък, славянин с жълта като слама коса, паднала на кичури над челото му и две загадъчни очи, окъпани от голям творчески пламък. А. Каралийчев, ЛС, 26. В неговите широки кръгли очи имаше загадъчен, странен и чуден поглед. Елин Пелин, Съч. IV, 207. – Нашенска ли е тая песен? – Старовремска е – бате Димо много я харесва. Всеки ден му я пея и все не може да я запомни. – Един ден все ще я научи! – обади се Димо и строгото му лице изрази загадъчно доволство. К. Петканов, ОБ, 20. Тя вървеше срещу него с леко отметната назад глава и го гледаше с някаква тънка, загадъчна шеговитост. Д. Ангелов, ЖС, 18-19.
– Друга (остар. и книж.) форма: загàдочен.