ЗАГАСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; загася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Прекратявам, спирам напълно горенето или светенето на нещо; изгасявам, изгасям, изгасвам2, загасвам2, угасявам, угасвам, угасям. Аз загасих свещта в килията и с трепетно удоволствие слушах стихийния рев на бурята отвън. Ив. Вазов, Съч. VIII, 155. Като гледаше какъв е настръхнал, Продан навремени посягаше към ключа, загасяваше лампата. Латин и тогава не заспиваше. Н. Нинов, ЕШО, 18.
2. Прекратявам, спирам напълно работата на двигател с вътрешно горене, на електрически уред, машина и под.; гася, загасвам2, изгасявам, изгасвам2, изгасям, изключвам.
3. Прен. Угасявам, утолявам, потушавам (жажда и под.); загасвам2. Едва втората чаша вода загаси жаждата му.
4. Прен. Направям да замре, да изчезне някакво чувство, желание, настроение или израз на чувство, настроение; загасвам2, изгасявам, изгасям, угасявам. Присъствието на сестра Евгения някак без видима причина бе загасило предишното настроение. Ст. Дичев, ЗС I, 566-567. В радостната бъркотия само слуховете за победи на турците и за върлуването на башибозуците противоречиво се смесваха и убиваха възторга, загасяваха подема. Цв. Минков, МЗ, 240. Работникът гледа в тавана, мъчи се да загаси усмивката, която се е плъзнала по устните му. А. Гуляшки, МТС, 33. загасявам се, загася се I. Страд. от загасявам. При фотоапарати със затвор тип „перде“ се прави същият опит, но на тъмно (фокусира се при външно осветление, загасява се лампата и тогава се снима). МК, 1991, кн. 1 [еа]. II. Възвр. от загасявам в 3 знач. Мене ми дай ти пресничко, крехкичко; вкусиш ли го – да не можеш да се загасиш с вино и да питаш за още. Б. Обретенов, С, 13.
◊ Загаси фенера. Разг. Подигр. 1. Казва се за някого, който е закъснял за някъде. Охо, кое време е, та сега идваш. Всички сме вече тука. Загаси фенера. 2. Казва се на човек със съвършено плешива глава, когато се появи някъде.