ЗАГЛА̀ВИЕ, мн. -ия, ср. Дума или съчетание, поставени като наименование в началото на писмен текст или на отделни негови части; наслов. Драгалевски: – Да, на тебе поверявам ръкописите си: критиките, разказите, издай ги след смъртта ми. Веселинов: – Под какво заглавие? Ив. Вазов, Д, 44. Ние познавахме добре съдържанието на книгата. Онова, което ни порази, беше библейското заглавие „Да бъде ден!“. Самото заглавие беше старинно, поетично и събуждаше вълнуващи мисли. А. Каралийчев, С, 202. Седна пред широката писалищна маса, измъкна оттам един брой от „Целокупна България“, вестник, издаван от Петко Славейков в Търново. В очите му пак се хвърли дръзкото заглавие на уводната статия „Конституцията се нарушава“. В. Геновска, СГ, 11.
◊ Врязано заглавие. Печат. Заглавие, печатано на реда на текста, наляво от него.
~ Не мога да си кажа заглавието. Жарг. Много съм уплашен, сащисан и нищо не мога да проговоря. Така избухна и такива приказки ми наприказва, че не можах да си кажа заглавието.