ЗАГЛУШЍТЕЛНО. Нареч. от заглушителен; оглушително. Свирката на паравоза заглушително изпищя из самотиите и влакът се пъхна в първия тунел и потъна в гробна тъмнина. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 33. Изведнъж моторите заглушително забръмчаха, самолетът скръцна, разтърси тяло и се втурна лудо по пистата. Г. Белев, КВА, 13.