ЗАМРÈЖВАМ1, -аш, несв.; замрèжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. За паяк – започвам да плета мрежа, паяжина. – Ах! Виждала съм аз паяк, кога замрежи тънката си паяжина и чака за лов. Ил. Блъсков, ПБ II, 69.
ЗАМРÈЖВАМ2, -аш, несв.; замрèжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям мрежа, решетка и под. на отвор, обикн. прозорец. Преди две години познатият мелничар Костаки Лазов, като си построил къща, замрежил прозорците си с железни орнаменти. Д. Немиров, Д № 9, 43. Замрежвам прозореца си с мрежа против комари. // За паяжина или тънка материя – преграждам отвор, обикн. прозорец. Необикновено хубавият летен ден наднича през паяжините, замрежили бойниците и не иска да си отиде. Н. Стефанова, РП, 17. Тензухът замрежи добре прозореца.
2. Покривам, обграждам, заграждам нещо с мрежа. Слязъл с мрежата към реката, замрежил вира и хванал рибата. А. Каралийчев, БС, 16. – Хей фала ви, доганджии! / Изнесете бела мрежа, / замрежете бело небо / да фанеме сив-бел сокол. Нар. пес., СбНУ XLIII, 479-480. Че извадих тънка мрежа, / че замрежих тънка ела, / че си фанах малко птиче. Нар. пес., СбВСт, 864. Аз се чудя и се мая / как да хвана три славея, / че си бръкнах у пазвичка, / че извадих тънка мрежа, / че замрежих до три гори. Нар. пес., Христом. ВВ II, 214. ● Нар.-поет. Обикн. мрежа (мрежом) замрежвам. Викна мома, викна, та заплака: / „Леле варе, мои девет братя, / мрежом, братя, поле замрежете, / .. – / да фанете това лудо младо!“. Нар. пес., СбНУ XIV, 253. // За паяк, гъсеница, копринена буба и под. – оплитам нещо с паяжина или с копринени нишки. И ето: въздухът е чист и бистър / и паяци замрежват пустошта. А. Разцветников, Ст, 196. Бубите замрежиха първите пашкули между изсъхналите клони. Δ Гъсеници замрежиха с паяжини клоните на дърветата.
3. Зашивам дупка на тъкан с кръстосани като на мрежа нишки. Пестеливият Прайбиш отиде да облече под престилката си едно вехто сако, на което опитната фрау Прайбиш беше замрежила изкусно оръфаните лакти. Д. Димов, Т, 215. Кат доде булка Сарафка, / че ми поиска ризата, / ризата венчалницата. / Полите да ѝ зашие, / ръкави да ѝ замрежи. Нар. пес., СбВСТ, 543.
4. Прен. Обикн. за множество предмети, птици и под. – като изпълвам някакво пространство, правя нещо (обикн. небето) да се вижда неясно, като през мрежа. Снегът беше западал на големи парцали и замрежваше всичко пред очите на пътника. Ив. Вазов, Съч. XXII, 168. Орляци черни врани се вдигнаха с грозен и зловещ грак и замрежваха въздуха. Й. Йовков, СЛ, 127. Една корубеста плачеща върба замрежва небето над воденичката. Б. Несторов, СР, 178. Русите ѝ коси замрежиха очите на Вълко и той подаде ръката си. К. Петканов, П, 69. Антени замрежват небето, / където, / в мъглите забити / са небостъргачите. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 48.
5. Прен. За дим, мрак, мъгла и под. – правя да се виждат неясно предмети, очертания и под.; премрежвам, забулвам. Цигареният дим замрежваше лицата, по които се лепяха мазните отблясъци на лампата. Ем. Станев, ИК III и IV, 492. Изведнъж мъглата бликва изневиделица, слиза леко, замрежва падината или просто ляга в нея. Ст. Станчев, НР, 102. Откъм реката пропълзя вечерният мрак и замрежи синьото небе и богатата равнина. К. Петканов, ОБ, 200. Тънка мъглица, като дим, замрежва полето. Й. Йовков, АМГ, 8. Пламъците замрежваха със светлив дим двата горни прозореца. Ив. Вазов, Съч. XXV, 109.
6. Прен. Изпълвам, покривам като с мрежа някакво пространство или повърхност. Ние тръгнахме в шест часа след пладне и нашият параход трябваше да пищи всяка минута, за да му даде път безчетното множество от параходчета, които замрежваха канала по всичката му дължина и ширина. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 66. Сребристи ледени дантели замрежваха стъклата. Ив. Венков, ХКН, 74. Едри капки пот му замрежиха челото и като че се стремяха да рукнат в чинията му. Ал. Константинов, БГ, 46. Той се облегна върху гърба на седалището и неусетно задряма, с полузатворени клепки, чиито дълги мигли замрежваха златистия блясък на зениците му. Д. Димов, Т, 692. Наскоро една мрежа от железни пътища има да замрежи Европейска Турция. Й. Груев, УЗ, 58. // За сълзи – замъглявам с влага очите; насълзявам. Когато сълзите замрежиха очите на Данко, а гласът му затрептя, Заре му повярва и заживя с неговата мъка. Кр. Кръстев, К, 140. Всеобщи целувания, братски прегръщания, сълзи замрежваха очите на секиго. З. Стоянов, ЗБВ II, 23.
7. Обикн. в съчет. с очи. Гледам с полуспуснати ресници. Папазов замрежи очи от виното. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Маестро Торини замрежи капиновите си очи. А. Страшимиров, Съч. V, 201. Сега тя му се стори по-хубава и от слънцето и за да задържи за по-дълго скъпия образ пред очите си, замрежи поглед и се отби по пътя. К. Петканов, ЗлЗ, 49. // За силно преживяване, сънливост, пиянство и др. – довеждам до състояние, в което не може ясно да се вижда. Нещо се скъса вътре у Богдана, когато чу тази заповед. Болната му жена, децата, нивата, чорбаджи Стоил – всичко това изведнъж се мярна пред него и се сля в нещо черно, което му замрежи очите. Хр. Максимов, СбЗР, 24. Сега генералът бе тих и спокоен, / .. / и ето сънят се промъквa – очите / замрежва, на морните клепки увисва. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 86. Что не бях си, дружке, тъмна сънна сянка, / че да идвах, първо либе, с първа дрямка / да замрежвам сладкогледни ти очички. П. Р. Славейков, В, 23. Алкохолът от минута на минута все повече замъглява съзнанието и замрежва очите му. Ал. Константинов, Съч., 227-228. // Притварям очи и заспивам. Децата замрежваха очи и се катурваха кое където свари. Майките им ги завеждаха до леглата и оставаха при тях. И. Петров, МВ, 101. – Язе съм, я! – обади се мъжът ѝ и тя запипа в тъмнината към него. – Ах, боже, така се уплаших. Тамън съм замрежила очи и сънувам. Ст. Даскалов, БМ, 23. замрежвам се, замрежа се страд. Небето се замрежваше от ниски, пълни със сняг облаци. Ем. Станев, ПЕГ, 26. Ще ти дам едно чадърче ново-новеничко. Пустите му молци са го пробили на две места, ама то може да се замрежи с конче и нищо няма да личи. Чудомир, Избр. пр, 217-218.
ЗАМРÈЖВАМ СЕ несв.; замрèжа се св., непрех. За очи, поглед – виждам неясно, смътно, като през мрежа. – Няма да забравя никога този миг – очите ми съвсем се замрежиха от вълнение. П. Вежинов, НС, 50. Седеше така замислен и загледан в далечината. И макар че очите му сълзяха и погледът му се замрежваше, на него все му се струваше, че вижда как там долу в равнината младите разорават плодната земя. Г. Караславов, Избр. съч. I, 392.