ЗАМРЪ̀ЗВАМ1, -аш, несв.; замръ̀зна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За вода и водни разтвори – превръщам се в лед, ставам на лед; заледявам се. Известно е, че при нормално налягане водните разтвори на веществата замръзват при температура по-ниска от 0 градуса. Хим. VII кл, 1950, 22. – Всички тия снежинки бяха малки дъждовни капчици. Когато се отрониха от облаците, те блестяха като елмазени зрънца, но после дъждовните капчици замръзваха, залепваха се една о друга и се превръщаха в големи снежни парцали. Св. Минков, СбХ, 115. // За река, езеро, море – покривам се с лед. – А когато падне сняг зиме и вирът замръзне и тогаз [Иларион] праща тогова, Доброромана, за риба. Ст. Загорчинов, ДП, 187. През зимата валят снегове, стават студове и замръзват реките. П. Р. Славейков, ПЧ, 55. Кладенецо беше замръзнал, та потерах камен оттука, оттам и като не можех да найда, извадих си главата, та пробих ледо. Нар. прик., СбНУ XI, 141.
2. Втвърдявам се поради заледяване; вледенявам се, заледявам се. Отначало духаха само студени ветрове, земята замръзна, не можеше повече да се оре. Й. Йовков, Ж 1945, 63-64. Панталоните ми бяха замръзнали и приличаха на дъска. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 68. Огънят постоянно гори в колибките, дето се пази и храната за ядене, но пак често тя замръзва дотолкоз, щото става нужда да я разсичат с топор. С. Бобчев, ПОС (превод), 303-304. Вълкът седял на реката цяла нощ и опашката му замръзнала във водата. Т. Икономов, ЧПГ, 4. Интересно е, че когато камъкът се пука от горещината, около тази железница всичко е замръзнало. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 51.
3. Залепвам се о нещо, слепвам се с друго нещо поради заледяване и ставам невъзможен за използване. – Зимата. Какво ще правите тогава, какво ще стане от солдатите ми, кога ръцете ви замръзнат на саблите, а техните – на пушките им. Хр. Драганович, НБ (превод), 79. Кога беа през поле широко, / заврънаа снегове, ледове, / замръзнаа пушки за долами, / а долами – за бели елеци. Нар. пес., СбНУ XLV, 362. // За огнестрелно оръжие – не действам, не функционирам поради заледяване на механизмите. На върха, дето вили вихрушките, / вълци разкъсали млад граничар, / че от студ му замръзнала пушката – / нямало и близко верен другар. Ламар, СГ, 94. Слана е паднала, слана е паднала. / Лете, лете по Гергьовден. / Та е осланила момци на планина, / момци на планина, на Игликовина. / Та им замързнале пушки гегалийки. Нар. пес., Л. Каравелов, Съч. IV, 133.
4. За течни и леснотопими вещества – втвърдявам се при изстиване. Имаше обеди и вечери, когато тя най-много чакаше. Яденето изстиваше, замръзваше по краищата на съдовете. Б. Несторов, СР, 150. Стопи мозъка во вряла вода и остави после да изстине. Маста ще замръзне над водата. ЦВ, 1859, бр. 428, 3. Сняг преваляваше често. Живакът беше няколко недели съвсем замръзнал. Лет., 1876, 139. Лойта, маста, маслото след стопяване бързо замръзват в съда, където са налети.
5. За човек, животно, растение – сковавам се от студ и загивам. Студът налиташе на вълни и сковаваше всичко. Всички се радваха, че на Източния фронт германците замръзвали. Г. Караславов, Избр. съч. V, 173. Попчето и Мравката, като се завръщаха подир войната в Букурещ, пеши и голи, замръзнаха една нощ близо до Крайово. Остана жив само Македонски. Ив. Вазов, Съч. VI, 106. Наесен лястовичките отлитат в топлите страни, но ако някоя от тях закъснее, тогава тя замръзва, пада като мъртва на земята и студеният сняг я засипва. Св. Минков, СЦ (превод), 71. Лошо е само, ако хване рано студ, преди да се улегне снегът добре; тогава, не дай боже, житнината може да замръзне. Д. Манчев, БЕ II, 89.
6. Изпитвам силен студ; измръзвам, премръзвам. Миналата есен бях ходил в града. Паднал беше първият сняг, студено, замръзнах в каруцата. И. Петров, НЛ, 129. Бащата на момичето нямал намерение да я дава за слугиня, но като замръзнал него ден в София и не щял да пренощува в хана, за да не харчи – изпросил гостоприемство от Ракови. Ив. Вазов, Съч. IX, 14. Спряхме да починем, но от студа, вятъра и обездвижването започнахме да замръзваме. Ехо, 2009, бр. 8, 7. // За части на тялото – изстивам, вкочанявам се от студ; измръзвам, премръзвам. Пръстите на ръцете ми замръзваха, а шалчето не можеше тоя път да стопли ушите Л. Александрова, ИЕЩ, 189. Подмамени от едно старо предание, че крилете на дроплите замръзвали от студа и поледицата, те се скитаха из полето в най-големите виелици. Й. Йовков, Ж 1945, 65.
7. Прен. Оставам напълно неподвижен като вцепенен от силно преживяване; застивам. Нахълтаха в големия магазин и други от турците. Магазинът беше пълен и с купувачи, които замръзнаха от страх кой където бе застанал. Д. Талев, ПК, 542. И той посегна. Но както посегна, тъй и замръзна: нещо едро и тежко се преметна, тупна и изръмжа в лицето му. Мечката! Голямата мечка беше вътре! Г. Караславов, Избр. съч. II, 122. Децата след като разтвориха шарените детски книжки, изведнъж замръзнаха. Онемяха от възхищение. А. Каралийчев, С, 294. // Преставам да се движа; застивам. Чуха се бързи гърмежи. Малкото пешеходци веднага се скриха във входовете на близките здания, а другите автомобили замръзнаха на местата си, като че ли някой ги беше натиснал отгоре с невидима преса. Ал. Бабек, МЕ, 94. Беше топла сутрин. Стрелките на циферблата бяха замръзнали на седем часа. Ч. Шинов, ГП, 4. Той седна на едно повалено дърво и замръзна в това положение. Не усещаше ни времето, нито виждаше що става наоколо му. Ст. Загорчинов, ДП, 210. ● Обр. За усмивка, изражение на лицето, поглед и под. Една усмивка беше замръзнала на конвулсивно треперящите ми уста и като че ми се искаше хем да се изсмея, хем да заплача. Ал. Константинов, БГ, 33-34. Пашата побутваше късите си черни мустаци. На лицето му бе замръзнал кисел израз. Д. Немиров, Б, 81. Болният младеж едва вдигна очи и погледна първо момичето, после лекаря и най-после погледът му замръзна на високия човек. М. Грубешлиева, ПП, 162. По едно време снагата на Куна затрепера, а погледът ѝ направи широк кръг и пак замръзна в една точка. К. Петканов, ЛЗК, 73.
8. Прен. С предл. на, в или нареч. за място. Оставам непроменен; задържам се, не се развивам. Индийското производство на зърнени храни почти замръзна на едно и също ниво. Т. Кюранов, АПР, 101. „Той е съзнавал, че литературата ни не може да замръзне там, гдето е била по-рано – че тя трябва да дири нови посоки и че писателите на новите посоки трябва да бъдат подкрепяни.“ К. Гълъбов, СбЦГМГ, 384.
9. Безл. замръзва, замръзне. Сковава се от голям студ, вледенява се; заледява се. Водачът проверява снега: – Заледено! Тук е текла вода и от студа нощес е замръзнало. Бл. Димитрова, Лав., 53.
◊ Замръзва / замръзна <ми> езика. Разг. Изгубвам способността да кажа нещо, не мога да проговоря (поради някакво силно чувство, преживяване, обикн. страх, уплаха или изненада, учудване); онемявам. Митя чу. Езикът замръзна, стори му се, че туй не е действителност. Г. Стаматов, Разк. I, 103. Не продума нищо великият войвода, но такъв беше гневният му поглед, такъв беше изразът на пребледнялото му лице, че дръзкият език на слугата замръзна. Д. Талев, С II, 101. – Ах, Правдо, Правдо, где си? – Тук съм, тук! / Ала сега замръзна ми езика... / Да ти помогна бърка ми едно: / и аз пирувах с Кривдата ведно! Ем. Попдимитров, СР, 172. Замръзват ми <и> зъбите. Рядко. Много е студено. Кръвта (кръвчицата) ми замръзва / замръзне <в жилите>. Разг. Обхваща ме силен страх, ужас от нещо; силно се изплашвам. Усети, че нещо опря до шията му. – Това е цев на пушка – помисли си той и кръвта замръзна в жилите му. А. Каралийчев, ПС I, 161.
ЗАМРЪ̀ЗВАМ2, -аш, несв.; замръ̀зна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. Заледявам вода. Кога одили покрай морето, току свети Иван барне, та извади песок от дъното на морето. Гяволо се ръгне и он да грабне песок. Тогай господ замръзнал морето и гяволо останал под ледо. Нар. прик., СбНУ XLIV, 485. замръзвам се, замръзна се страд.