ЗАПАЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който причинява запалване. Първото твърдо гориво, което се употребява от древни времена за разните сигнални и запалителни ракети, е черният пресован барут. ВН, 1960, бр. 2713, 4. Не дава резултат и опитът им да запалят конака: запалителните вещества падат на празно място. Ив. Унджиев, ВЛ, 330. – 10 души панагюрци, 5 души перущени, снабдени с фитили, газ и други запалителни вещества, ще бъдат натоварени да предадат на огън тоя град. З. Стоянов, ЗБВ І, 445. Запалителни авиобомби. Запалителна течност.
◊ Запалителна свещ (съкр. свещ). Техн. Устройство за образуване на електрическа искра в двигател с вътрешно горене.