ЗАРÒДИШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Биол. Който се отнася до зародиш (в 1 знач.); ембрионален. Увреждането може да бъде нанесено върху самото дете през време на бременността на майката или върху зародишните клетки на мъжа и жената още преди оплождането. Вл. Андреев, АЕ, 41. Зародишното развитие на човекоподобните маймуни в началния период е много сходно с това у човека. Г. Марков, ЧМ, 23. При проследяване на зародишното (ембрионалното) развитие на животните са открити редица еднакви фази в него. ОБиол. Х кл, 141.
2. Бот. Който се отнася до зародиш (във 2 знач.) Когато искаме от семената да получим нови растения, ние ги засяваме във влажна, топла, рохкава почва. Тогава коренчето на зародиша пропуква семенната обвивка, а след това излиза и зародишното стъбълце. Бтн VI кл, 23.
3. Прен. Който се отнася до началния стадий на нещо. Изграждането на задоволителна представа за българската култура, особено през първите десетилетия на XIII в., никак не е лесно. През тези години все още съществували неяснота, неопределеност, откъслечност на явленията. Голяма част от тях били в своята първичност, в зародишен етап. Ив. Божилов, СЕ, 207. От по-нататъшното националнореволюционно движение в България Раковски се различава по зародишното състояние на своите революционно-демократически идеи. Г. Бакалов, Избр. пр, 158.