ЗАСНЕЖÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заснежà като прил. Който е покрит със сняг. Под облачното безутешно небе заснеженото поле глъхне в безмълвие и скръб. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 55. Беше прекрасен зимен слънчев ден, заснежената гора беше приказно красива. Д. Ангелов, ЖС, 390. Ведно с вечерния здрач над заснежените улици и покриви се спусна лека, синкава мъгла. Д. Талев, СК, 72. И досега, където и да съм – в Стокхолм, в Делхи, в Москва или в заснежена Финландия, винаги моят квартал и моето детство са моят критерий и моят компас. Ст. Стратиев, ПП, 7-8.