ЗАСТÒЙ, -òят, -òя, мн. -òи, м. Книж. 1. Състояние на неподвижно заемане на определено място и застояване някъде, обикн. при спиране на движението на нещо, на някого; неподвижност, покой. По железопътните линии край пристанището нямаше нито един товарен вагон. Пълен застой. П. Спасов, ХлХ, 147-148. При него винаги можеше да узнаеш какво е разположението на частите, къде има застой [на войските] или пък чувал. Ст. Даскалов, СД, 359. // В съчет. с предл. в. Състояние на неподвижност, липса, отсъствие на движение, на придвижване; покой. Нощта прекарахме в застой. На сутринта потеглихме за Англия. Г. Белев, КВА, 340. След неделни и празнични дни десетки локомотиви са в застой, понеже влаковете се отменяват. // Състояние, когато някаква дейност е преустановена, спряла; бездействие. Братанов: Как са вашите дружества, госпожо? Пъртова: – Ваканция... пълен застой... цял ден вкъщи със сгънати ръце. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 424. Навсякъде блокади и засади, не може човек една крачка да мръдне спокойно. Не е ли по-добре да престоим по-дълго време в застой? Сл. Трънски, Н, 231.
2. Прен. Отсъствие на развитие, на прогрес в някого или нещо. Този застой в литературния живот той обяснява с гибелното влияние на обществената реакция. Ив. Богданов, СП, 113. Критиката и здравият разум не припознават жреци, които са носители на застой и на регрес. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 62. Ако светът стои, движението е оскърбление; ако светът се движи, застоят е оскърбление и предизвикателство. Й. Радичков, НД, 180. Застоят в процеса на обучението често идва в резултат на нерационалността на прилагания метод. Ем. Жечев, Б, 21. Настъпил застой в търговския живот. Ист. V кл, 1980, 254. // С предл. в. Липса на изменение, на развитие в състоянието, характера на нещо. Няколко години наред гръцко-българските отношения бяха сега в застой. С. Радев, ССБ І, 104. Прокарването на електрическата мрежа трябвало да стане за сметка на ТКЗС и МТС, но те заявяват, че изпълняването на тази задача е в застой. ОФ, 1950, бр. 1813, 2.
3. Стесн. Рядко. Място в река, канал, където водата се застоява. Водата от застоя [на Суецкия канал] е блатистомътна, но дори и бистра да е, пак не бихме могли да видим земята под нея. Б. Трайков, ВО, 26.
4. Мед. Застояване на течност, обикн. поради запушване на някой кух орган в организма на човек или животно. В момента, когато вътреочното налягане се повиши бързо, в тъканите на окото се получава застой. Той предизвиква болка и намаляване на зрението поради отока в прозрачните среди на окото и притискането на нервните влакна. Док., 2007, бр. 26 [еа]. Липсата на мускулна активност предопределя настъпването на венозния застой. Леч., 2008, бр. 39 [еа].