ЗАТВÒРЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от затворен (в 2 – 15 знач.). По-късно обаче улицата е била продължена и в двете посоки и площадът е изгубил пространствената си затвореност. М. Бичев, АНВ, 242. Пазарът преодоля затвореността на земеделското натурално стопанство. Коловозите станаха търговски пътища – жили, по които потече общ стопански и културен живот. Ив. Хаджийски, БДНН І, 4. Туризмът е втората реакция против градската затвореност, заседналост и задушливост. П. Делирадев, В, 2. На лицето ѝ се появява бледа усмивка, а туй не е малко, ако се има предвид, че то рядко изразява нещо повече от затвореност или сдържана досада. Б. Райнов, НН, 368. Тя не забелязваше, че Райна се откъсва от семейството. Необичайната затвореност, в която бе изпаднала напоследък единствената ѝ дъщеря, не ѝ правеше впечатление. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 435.


Източник: Речник на българския език (онлайн)