ЗАТОВА̀ нареч. и съюз. I. Нареч. За означаване на причина; затуй, по тази причина. Колкото повече се качвахме, толкоз пътя ставаше по-върл и лош; но затова пък изгледът наоколо печелеше. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 20. Дядо Йордан държеше синовете си по-далеч от кръчмарската работа. Затова пък те бяха царе на полето. Елин Пелин, Съч. III, 10-11. – Позволих си – каза българинът – да престъпя заповедта на високото сръбско правителство само затова, защото условията, които я бяха предизвикали, струва ми се, коренно са се изменили... Ст. Дичев, ЗС I, 249. Сега шумът и глъчката от бивака бяха много по-силни от снощи. И може би само затова, защото студът на разсъмване събуждаше и раздвижваше и най-сънливите и флегматични натури. Й. Йовков, Разк. II, 109.
II. Съюз. 1. Въвежда подчинено изречение за следствие; затуй, вследствие на. През нощта валя хубав пролетен дъжд, затова денят бе хубав, чист, весел, като окъпан. Елин Пелин, Съч. III, 106-107. Новото време прави живота от ден на ден по-тежък и затова идиличната простота на миналото и някогашното благоденствие изглеждат още по-хубави и по-свидни. Й. Йовков, Разк. II, 29. Чичо Марин знаеше твърдоглавството на Бойча, затова нито се опита да го задържи. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 166. Пред непознатите градски хора той се държеше смутено и непохватно, затова, щом получи друга книжка за четене, побърза да си тръгне. П. Здравков, НД, 136.
2. Въвежда самостоятелно изречение, което съдържа извод, заключение от казаното в предходното изречение; затуй, ето защо. И макар да беше малко скъперник, помагаше на хората и се грижеше за селските работи. Затова всички го обичаха и почитаха. Елин Пелин, Съч. III, 9. Царевичните зърна започват да кълнят при 100. Затова царевицата се сее по-късно, когато земята достатъчно се затопли. Бтн. V и VI кл (превод), 128.
◊ Затова че сложен съюз. Въвежда подчинено изречение, в което се изяснява причината за действието в главното изречение; затуй че. Обичам я тъй силно и затова че тя ражда прелестни създания, като тебе... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 79. Шишко почувствува омраза към тях – не защото бяха немци и щяха да го убият, а затова че се гавреха с ранените и разстрелваха цивилни заложници. Д. Димов, Т, 618.