ЗАТÒЧВАМ1, -аш, несв.; затòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Започвам да точа, да източвам течност. Заточихме вино от новата бъчва.
2. Започвам да точа, да изтеглям в дълги, тънки нишки (коприна и под.). заточвам се, заточа се страд.
ЗАТÒЧВАМ СЕ несв.; затòча се св., непрех. За течност – започвам да се точа, да се изливам на струя. Щом виното се заточи от гърлата на шулетата в устата на чашите и всички погледи се обърнаха към царевото място, Йоан Александър вдигна златната си чаша. Ст. Загорчинов, ДП, 379.
ЗАТÒЧВАМ2, -аш, несв.; затòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да точа тесто. Милена сложи дъсчена софра, взе точилката и бърже заточи кори за баница. К. Петканов, Х, 158. Отседнаха в неговия дом, където жена му ги посрещна радушно, като веднага закла пиле, замеси погача и я сложи да се пече под връшника, заточи баница. Т. Харманджиев, Р, 76. заточвам се, заточа се страд.
ЗАТÒЧВАМ3, -аш, несв.; затòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да точа, да остря, обикн. сечиво, нож и под. Мъжете се засъбираха из дворищата и заточиха овчарските ножици. Дойчин беше определил деня на стрижбата, та всеки бързаше да се приготви. К. Петканов, ЗлЗ, 236. заточвам се, заточа се страд.
ЗАТÒЧВАМ4, -аш, несв.; затòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Точа, остря, обикн. нож, сечиво и под., изцяло, докрай, колкото трябва; наточвам3, източвам3, наострям, изострям. Изрязваме излишните парчета от проводника и заточваме двата края на приспособлението, придавайки на единия край вид на остро шило, а на другия – във вид на резец. Р, 1952, бр. 7-8, 64. Заточи ножа, че не мога да нарежа месото. заточвам се, заточа се страд.