ЗАХЛА̀СНАТ1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от захласна1 като прил. 1. Който е изпаднал в захлас (в 1 знач.); унесен, занесен. „Нали тук живее дядо Никола с внучето си?“ – пита дядо Коледа. Захласнатото момченце отговаря само с глава и продължава да гледа все тъй опулено и смаяно. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 23. Димитър го порази с учената си реч, с думите и имената, които разкриваха един нов свят пред захласнатия момък. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 43. Ала ей захласнат кавалджия / от уста цафарата свали. К. Христов, Кр, 67.
2. За поглед, вид и под. – който изразява захласване, захлас, възторг от нещо; възхитен, очарован, замаян. Долината на Крива река постепенно разкрива китни пазви и реди пред захласнатия взор плодородни лозя и градини. В. Карагьозов, Избр. пр, 106-107. Той стоеше като омагьосан от близостта на тая напета снага, която извиваше пълните си и в същото време леки, стройни форми пред захласнатия му поглед. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 18.
3. Който не възприема, не съобразява какво става наоколо, поради това, че е съсредоточен в някаква мисъл; вглъбен, унесен, занесен. Дълго Гойчев седя с наведена глава, със захласнат поглед. Ив. Вазов, Н, 42. Той отговаряше на приветствията на народа с вежливо и благоволително движение, но с вид толкози захласнат, щото помислил би человек, че са е вдал в дълбоки размишления. Н. Михайловски, ПА (превод), 35. // За вид, поглед и др. – който изразява такова състояние; унесен, занесен, отнесен.
4. Диал. Който не възприема нормално околния свят, не реагира нормално; занесен, отнесен. Не спазвал мярка, нито тон приличен, / съвсем захласнат бил и непрактичен. Ем. Попдимитров, СР, 53. Тя завинаги останала захласната, всецяло погълната от тъгата за своя син Савата, когото оплаквала по цели дни и нощи. Н. Ферманджиев, РХ, 27.
ЗАХЛА̀СНАТ2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който прави силно впечатление, предизвиква захласване, обикн. с размерите, внушителността или вида си; внушителен, зашеметяващ, поразителен, изумителен. Подир няколко месеца тази градина ще бъде заобиколена от най-прекрасните фонтани и каскади, захласнати големи здания ще са издигат до облаците. Лет., 1876, 178. За да можем да си представим по-лесно неговата захласната величина [на Пратера], нека назначим големината му с цифри. Лет., 1873, 279-280. Към ю [юг] от речните острови са устията на р. Колумбия или Орегон, что поглъща Дейс, бреговете на която сенчат захласнати брястове. Ив. Богоров, КГ, 268.
2. Ирон. Който не е достатъчно обмислен, съдържателен; загубен. Тия са ония няколко души акционери, които са помолили г. Адженова да обнародва своето захласнато обявление и да дири от умряло магаре петала. Хр. Ботев, Съч. 1929, 366.